Обширна статия за Капабланка (живял 1888-1942, световен шампион от 1921 до 1927 г.) е публикувал на 28 януари 2009 г. във в. СЕГА ветеранът на шахматната журналистика у нас Живко Кайкамджозов (който е автор и на книга със заглавие “Гениите и мизерията в шахмата”, наскоро издадена и на английски в САЩ).

За разлика от мнозина съвременни елитни шахматисти, Хосе Раул Капабланка, който се издържал като
дипломат в посолствата на Куба във Вашингтон, Париж и Петербург (и по този начин едва ли е вкусил от “мизерията”), “не пушел и не пиел”, но затова пък не пропускал други удоволствия.

В статията се споменават по-често имена на жените в живота на великия шахматист (Кончита Веласкес, Глория Симони Бетанкур, чаровна продавачка от московския магазин “Моселпром”, Валентина Токарска, Олга Чегодаева), отколкото негови именити противници на шахматната дъска (световните шампиони Емануел Ласкер, Александър Алехин, и претендентът за тази титла Паул Керес). Както личи от по-голямата част на имената на любимите му жени, въпреки “западния” си произход, Капабланка е ценял най-доброто и от Изтока.

А относно специализирана шахматна подготовка на шампиона в спомените на последната от споменатите дами се твърди, че Капабланка “никога не се готвел за партиите си преди среща с поредните съперници и дори не се интересувал кой е противникът му в поредния кръг на турнира. Тази самоувереност той нарушавал, само когато му предстоели срещи с най-силните гросмайстори. Тогава се подготвял, разглеждайки партиите им, но блинд, без да ползва шахматен комплект.”