Archive for септември, 2009

На 22 септември 2009 г., сред пет последователни гласувания, Ирина Бокова бе избрана за генерален директор на ЮНЕСКО.

Освен коментари по света, това събитие, естествено, предизвика оживена размяна на мнения и у нас.

Докато вестникът на левицата определи изборът на Ирина Бокова за “най-добрата новина в лагера на българската левица” от тежката юлска изборна загуба насам, то в отсрещния лагер Явор Дачков категорично заяви, че “Изборът на Бокова е срам за България и ЮНЕСКО” . Друг известен с десните си убеждения журналист - Иво Инджев - след известно колебание призна, че ако я срещне, би я поздравил. Но все пак каза това в блога си под заглавие “Като спечели Бокова, спечели ли цял народ?”

Докато Светослав Терзиев във в.”СЕГА” в тон с демонстрираното от самата Бокова поведение дипломатично твърди, че “Бокова със сигурност не излъчва заплаха за никого и затова е подходящ компромис”,  то във в. “ДУМА” Георги Готев едва ли не отправя закана: “От личен опит знам, че Бокова умее да упражнява натиск върху по-големите и това качество ще й трябва в ЮНЕСКО, защото там нейните партньори са държавните и правителствените ръководители.”

Друго издание, под иначе колебливо заглавие “Ирина Бокова – шеф на ЮНЕСКО. Да се гордеем или да се срамуваме?” на практика даде положителен отговор “Така или иначе фактът, че българка заема престижен международен пост е положителен.”

Това като че ли е най-разпространеното, поне у нас, тълкуване на избора на Бокова.

Аз лично категорично заставам против такава позиция. Когато става въпрос за международна организация, каквато е ЮНЕСКО, не можем да разглеждаме избора на Ирина Бокова само от такава гледна точка : “това е успех за България” . Защото това е все едно да кажеш, че избирането на Бойко Борисов за премиер на България е успех за … Банкя (защото той е от там).

Всъщност още през май 2009 г. от един чисто български случай, пряко несвързан нито с ЮНЕСКО, нито лично с нея, стана ясно, че избирането на кандидатурата на Бокова, разбира се,  зависи не само от нейни лични качества, но и от всякакви други международни политически сметки и съображения. Включително и най-дребнави. По повод на решение, внесено в Столичния общински съвет, една от улиците в София да получи името “Богдан Филов”, Раби Андрю Бейкър, директор по международните еврейски въпроси на Американския еврейски комитет, написа открито писмо, в което предупреди България да не заприличва на египетския министър на културата Фарук Хосни (той по-късно действително се оказа основен конкурент на Бокова), “който прави негативни коментари за Израел” .

Tags: , , , , ,


Ще подкрепите ли идеята на Напред.бг България да има собствена търсачка?