Най-добрият български шахматист за всички времена Веселин Топалов се прибра в България миналата седмица, за да завърши подготовката си за стартиращия днес пред Народния театър супертурнир „М-Тел Мастърс”. Заради многобройните си ангажименти у нас обаче 34-годишният русенец едва в неделя успял да си почине и да се отдаде малко на шаха.
Вчера Веско и мениджърът му Силвио Данаилов пък получиха наградите си за спортист и треньор на месец февруари, когато Топалов си извоюва място за финалния мач за титлата, побеждавайки Гата Камски. Данаилов определи като опорочен тазгодишния избор на носител на шахматния „Оскар”, който бе даден на индиеца Анад, въпреки значително по-големите успехи на възпитаника му през 2008 г.
„Дори церемонията по връчването на наградата, която по принцип е доста пищна, сега премина тихомълком, а резултати от гласуването едва ли някога ще се появят, каквато бе практиката”, категоричен бе мениджърът. По-късно Веско и Силвио посетиха математическата гимназия в София, където 19-ият световен шампион се снима и направи няколко хода срещу възпитаници на школото - републикански шампиони по шах в различни възрасти.
Веднага след това двамата отпътуваха за Пловдив, където Топалов най-после получи плакета си за почетен гражданин на града, който му бе присъден още преди години. Днес в 12 часа в гранд хотел „София” пък ще е официалното откриване и жребия за „М-Тел Мастерс”, който ще бъде теглен от световния супермодел Кармен Каас. Въпреки натоварената си програма Веско отдели време за читателите на „Новинар”:

- Защо според теб ФИДЕ отложи мача за световната титла чак за април 2010 г., след като първоначално бе планиран за септември-октомври 2009 г.?
- Това стана по настояване на Ананд, който мотивира искането си с един претекст, че е играл много мачове напоследък. Това обаче е относително, защото преди световните шампиони са играли доста повече турнири, без да се оплакват. Нас пък въобще не ни попитаха дали сме съгласни, а направо се взе решение.
- Мислиш ли, че индиецът се е уплашил от твоята форма или не се е чувствал достатъчно подготвен?
- Не мога да преценя със сигурност, но той не постъпи коректно, защото поиска отлагане, едва след като разбра с кого трябва да играе за световната титла – изчака ние с Камски да излъчим победител. Ако се е чувствал изморен, можеше да поиска отлагане много по-рано, защото ФИДЕ отдавна определи кога точно трябва да е мачът между него и претендента.
Всъщност човекът, който можеше да се оплаква от това, че се играе рано, съм аз, а не Ананд, защото реално от октомври миналата година той не е играл във важни състезания – имал е почти половин година повече почивка от мен и време да се готви. Въобще има много неща в света на шаха, които аз бих променил, но сега просто трябва да се съгласявам с тях.
- Ако можеше да избираш - къде и колко партии би било добре да е мачът за титлата?
- Този въпрос с мястото не би трябвало да се задава, просто защото където предложат най-добри условия и организация, там ще се играе мачът. Парите обикновено са в един град, а не в няколко. Иначе в последните 3 мача за титлата винаги са се играли 12 партии и мисля, че това е нормалната бройка и не би трябвало да се променя от това кой какво иска – тя трябва да е еднаква за всички.
- Какви са вариантите ти, ако се стигне до тайбрек, след като силата ти не е в бързия шах?
- Аз не смятам да изляза с мисълта за тайбрек, ще гоня победата още в началото, в редовните 12 партии, защото ще бъде голяма грешка да чакам последния момент. Ако се случи, тогава ще мислим как да противодействаме.
- Какъв противник е Вишванатан Ананд?
- Той е най-трудният ми противник, практически без слабости, с огромен потенциал. Ние се знаем от 15 години и сме изиграли над 40 партии помежду си. Колкото до резултата от партиите – мисля, че на тези, които важат за ЕЛО е горе-долу равен, но на ускорения – има голямо предимство и не само над мен, а над всички шахматисти.
- ФИДЕ обяви, че двамата няма да разполагате с отделни стаи за почивка и тоалетни по време на мача за титлата. Това проблем ли е за теб?
- По принцип по турнирите всички използваме една стая за почивка, а не отделни. Също така колкото повече време си пред погледа на противника и зрителите, толкова нещата са по-прозрачни, така че нямам проблеми с това.
- Защо тогава се съгласихте на отделни стаи и тоалетни в Елиста за мача с Владимир Крамник?
- Нещата бяха много прости – в документите ни увериха, че ще има постоянно видеонаблюдение именно в интерес на прозрачността. Много хора обаче не знаят, че тези записи или поне доста часове от тях просто бяха изтрити от организаторите и не видяха бял свят. Хората на ФИДЕ от Апелационния комитет, които единствено разгледаха записите, преди „мистериозно” да изчезнат, признаха правотата ни и за това бяха помолени да си подадат оставките и бяха изгонени от Елиста.
- Как ще коментираш едно интервю на Крамник, който наскоро каза, че няма да те поздравява по турнирите, докато ти не му се извиниш за „тоалетния скандал” в Елиста?
- Всъщност това с отказа за поздрав тръгна от мен, след като се разбра, че записите от Елиста са изтрити. Единственото, което тогава поискахме, е да ги видим, за да преценим дали сме прави, или бъркаме. Нямам нищо против да се извиня, но да ми покажат, че не съм бил прав. Дори в нашата контестация предложихме видеото да се даде на журналистите, за да има прозрачност, но настана хаос и цели часове от записите изчезнаха.
- Може ли да се каже тогава, че от обединителния мач през 2006 г. тръгна разединението на шаха?
- Всъщност този мач с Крамник никога не е бил обединителен, а това е една заблуда, тиражирана от руските медии. Тогава имаше само един официален световен шампион и това бях аз след първенството в Сан Луис през 2005 г., което може да се нарече обединително. А това, че тогава Крамник се изплаши и отказа да играе, защото знаеше, че не може да спечели - не е мой проблем. В момента всеки си застана на мястото и нещата се върнаха както си бяха преди Елиста – аз съм номер 1, Ананд – 2, а Крамник – някъде си, така че всеки да си прави сметка какво е било там.
- Случвало се е да те обвиняват, че ти подсказват или имаш вълшебен часовник, който реди ходовете ти.
- Да, винаги има някакви слухове или недомлъвки, но за това са и видеозаписите, за да се видят нещата. А иначе работи от типа „на мен ми се стори”, „специалистите казват”, „аз чух от еди кой си” – това са несериозни неща, не могат да се докажат.
- В действителност възможно ли е да се подсказва в шаха?
- Теоретично е възможно и извънземните да ти подсказват, нали. Практически обаче, особено когато играеш в клетка и се излъчва картина по интернет по време на цялата партия, както сега на „М-Тел Мастърс”, това е невъзможно. Защото какво можеш да направиш, когато теб те гледа цял свят, следи се всяко твое движение.
- Смяташ ли, че шахът би могъл да стане олимпийски спорт?
- Не е невъзможно, но мисля, че това ще отнеме време и едва ли ще стане, докато аз играя. Според мен обаче шахът трябва да следва своя път, както това правят голфът и Формула 1 например, които са най-комерсиалните спортове и без да са олимпийски. Ние трябва да търсим своята идентичност, защото тази игра е не само спорт, а и наука, изкуство.
- Къде според теб е грешката в управлението на международната федерация, която напоследък търпи доста критики?
- Според мен повечето от хората във ФИДЕ, които взимат решения и гласуват, не разбират, че светът се променя и живеят със спомените от 80-те години, има и някаква апатия. Те не могат да приемат новостите, които Силвио отдавна се опитва да им покаже. Ето например „Софийските правила”, по които започнахме да играем в България преди 5 г. Във ФИДЕ чак сега разбраха, че това е крачка в правилната посока и вече се използват в почти всички турнири и мачове.
Също така от край време няма стройна система, а напоследък всички промени в правилника или в регламентите се оправдават със световната криза. Върху Кирсан Илюмжинов пък постоянно има натиск от руската федерация да лансира и толерира техните играчи, което стана и при последната промяна на цикъла за световната титла. Така за пореден път един и същи човек (б.р. Крамник) е облагодетелстван за сметка на всички останали. Не може ти 5 години да показваш постоянство и силни резултати, а него винаги да го спускат отгоре, някакси не е честно.
- Няма ли начин да се противодейства на тези своеволия?
- По принцип начин има, но шахматистите не са известни със солидарност помежду си, а и доста от топ играчите са руснаци и се страхуват. Единственото, което мога да изтъкна в подкрепа на Илюмжинов, е, че той е инвестирал над $50 млн., които по един или друг начин са дошли от руската икономика и в един момент неговите „шефове” си искат отплатата.
Аз не съм съвсем против това, че парите диктуват правилата, защото така е и във футбола и въобще в живота, а и не съм човекът, който най-много е бил ощетен. Но светът не е перфектен, за съжаление. А в международната федерация често се обещават неща, които после не се изпълняват, от което възниква едно недоверие сред играчите. Има правила, но всъщност те се тълкуват различно за всеки шахматист. Това може да попречи и на приемането на шаха в олимпийското семейство.
- Има ли приятелства сред шахматистите?
- В последно време е доста трудно и аз самият виждам повече напрежение сред играчите. Има обаче някои, които са в добри отношения с всички, но аз не съм точно такъв човек. Просто ние сме стресирани от толкова много промени, взаимни нападки и неясноти.
- Какво те зарежда с енергия и въобще как си почиваш най-добре?
- Когато в петък бях на посещение в АЕЦ „Козлодуй”, се шегувахме, че вече съм зареден и с ядрена енергия. За мен най-важен е режимът – един добър сън и концентрация в това, което правиш. Разбира се, не можеш да мислиш непрекъснато за шах, но с колкото по-малко странични неща се занимаваш, толкова по-добре. Друго, което ми се отразява чудесно, е спортът – обичам да плувам на открито, да се разхождам или да тичам на пътека във фитнеса.
- Коя система на игра ти допада най-много – ускореният шах или по-дългите контроли?
- Най-добре се чувствам на така наречената “Система ФИДЕ”, която е нещо средно между най-дългите, които се играят по турнирите и ускорения шах, и е почти като регламента на „М-Тел Мастърс”. Партиите приключват приблизително за около 4 часа (най-дългите). Допада ми, защото е доста динамична и от една страна имаш достатъчно време за мислене, за да играеш добре, а от друга – не доскучава за зрителите.
- Ти си по-скоро агресивен играч, допада ти атаката, но това не провокира ли повече грешки?
- Не мисля. Този стил може да доведе до повече грешки, само когато се налага да се защитаваш, а в същото време искаш и да атакуваш, но всеки си има слабости. Тези, които са по-пасивни, пък не се справят с атаките. Няма гросмайстор, който да е перфектен, всеки има слабо място.
- Колко хода напред обмисляш по време на партиите си?
- Това не може да се каже с точност, зависи от мача, от съперника, от ситуацията. Повечето хора, особено които не са запознати с шаха, си мислят, че ние можем да изчисляваме по 20 хода напред, но това е нереално. Важно е да намеря най-добрия ход за мен в дадената ситуация и да преценя какъв би могъл да е най-реалният отговор на съперника. Нормално е да прецениш 3 до 5 хода напред при сложните ситуации.
- Как протича един нормален ден на Веско Топалов?
- Почти всеки ден има някакъв турнир и аз ги следя по интернет. Иначе правя и упражнения. По принцип мозъкът на шахматистите работи по-добре следобед и за това избягвам да тренирам сутрин, освен когато наближава турнир и правя двуразови тренировки. За това сутрин отделям време за битовите работи. Иначе играя шах не повече от 4-5 часа на ден и то не всеки ден, защото животът на шахматиста е свързан с пътувания и други неща, които пречат да се изгради един постоянен режим.
- Програмата ти в България винаги е доста натоварена. Как успяваш да намериш време за тренировка или за среща с приятели?
- Действително имам доста ангажименти и откакто се прибрах в четвъртък вечерта, едва в неделя успях да си почина малко и да погледам шах в интернет. Проследих една партия на Вишванатан Ананд на демонстративния турнир в Баку (Азербайджан). Колкото до срещите с приятели – понякога ми остава свободно време, но рядко.
- Пречи ли ти известността или по-скоро ти помага в живота?
- Не бих казал, че ми пречи, защото когато постигнах големите си успехи, бях на близо 30 г., здраво стъпил на земята и достатъчно зрял, за да приема нещата спокойно и да не се променя или главозамая. Иначе си има предимства. Не мога да кажа конкретна случка, но навсякъде хората са внимателни към мен, по-отзивчиви, обслужват ме с предимство. Доста често ме разпознават по улицата, поздравяват ме.
- Мислил ли си един ден да се върнеш в България и тук да устроиш живота си?
- Разбира се, имам някои идеи, но в момента нещата при мен се развиват толкова бързо, че нямам време да мисля много за бъдещето и да отделям енергия за такива неща. Турнирите, в които играя, са сериозни и трябва да си концентриран в това, което правиш, не можеш да се разсейваш, ако искаш да си добър. Наскоро например спечелих мача на претендентите срещу Гата Камски, а трябва още от сега да мисля за спора за световната титла срещу Вишванатан Ананд, който се предполага, че ще е през април 2010 г. Сега това е моят приоритет.
- Кой е фаворит за започващия днес „М-Тел Мастърс”?
- По принцип аз съм фаворит (смее се), обаче има едно голямо “но”. Магнус Карлсен е много опасен, защото е млад, амбициозен, в подем. Иванчук пък винаги е бил пълен с изненади, а и двата пъти, в които е играл в България, показа фантастичен резултат. Така че - ще видим.