Как да тълкуваме трагичният случай на 28 май 2009 г. (за християните това е Възнесение Господне, “Спасовден”) в близост до паметника в местността “Бакъджика” до Ямбол?
Много се изписа вече дали автобуса бил технически изправен, дали шофьорът поради възраст или други фактори е бил дееспособен - виж например коментарите във в.”24 часа”.

Разследващите органи дори иззели компютъра от пункта за периодичен технически преглед, през който на 12 май 2009 е минал този автобус. Това наистина е много удобно - представете си, че след всички проверки накрая се окаже, че “компютърна грешка” е виновна за всичко…

Всички подобни съобщения обаче са по-скоро за отвличане на вниманието.
Както много уместно се изрази на следващия ден един анонимен интернет-потребител, “от вчера слушам как психоизпита дето шофьора не го бил минал му повредил спирачките”.

И най-неизправният автобус, управляван от най-пияния шофьор, няма как да изтреби 16 души - освен ако не са налице и някакви допълнителни обстоятелства, улесняващи “задачата”.

Каквото и да се узнае и напише за шофьора и за автобуса, за мен основен остава въпросът: защо именно на това място толкова много хора, всеки от които е бил в далеч не безпомощно състояние (те са се придвижвали пеш нагоре по стръмен път към върха), не са успели да избегнат съдбата си?

Защото освен моторно превозно средство и водач, във всяка подобна ситуация има и един друг решаваш фактор: пътната обстановка.

Естествената първоначална реакция на много здравомислещи хора е просто невярване как изобщо подобно нещо може да се случи - как е възможно само в рамките на няколко секунди един автобус да прегази смъртоносно цели 16 души и да рани поне още толкова?

Особено като се има предвид, че движението на автомобили по този път не е натоварено (в противен случай щеше да има информация за сблъсък на автобуса с други автомобили) и най-вероятно въпросният автобус е бил единственото превозно средство, преминаващо по пътя в този момент. При такива условия толкова ли е трудно всеки един от намиращите се на пътя пешеходци да види и чуе приближаването на автобуса и просто да се отмести - достатъчно е да направиш една-две крачки встрани, и автобусът ще мине покрай теб, а не през теб. Какво е попречило на толкова много хора да направят тази спасителна крачка в страни?

На този въпрос има само един отговор, който към момента изглежда логичен: причината вероятно е в наличието на множество, вероятно наредени плътно една до друга, сергии от двете страни на пътя именно в този участък - около 200 метра под върха. Изкачващите се пеш към върха са се придвижвали вътре между двете редици сергии. Когато автобусът с трясък се спуска отгоре, за да се спасиш, е трябвало да събориш сергиите и да прекрачиш през тях. Твърде много хора не са го сторили. И са загинали.

Местен вестник ни предава думите на полицай Димитър Стоянов Димитров (52-годишен, от близкото село Чарган - същият, който единствен е смогнал да спаси две жени, като успял да ги избута встрани от пътя на автобуса): “Димитров разказва, че пътят към сцената бил тесен, затова полицаите правели забележка на търговците да не стоят на платното със сергиите.”

Друг местен човек (Атанас Иванов) казва:

“Винаги идвам тук на събора, никога не са пускали автобуси догоре. Ако беше спрял долу - нямаше да стане трагедията. ”

И тъй като вече се появиха и чисто религиозни тълкувания на този случай, нека всички вярващи се изправят пред въпроса :
дали този случая не е едно “изгонване на търговците от храма” ?

Tags: автобус, Бакаджик, трагедия, Ямбол