Основната заслуга на Кирил и Методий не е толкова в създаването на азбука (защото набор от ограничени на брой символи не е толкова трудно да се създаде дори и от човек без специални умения), а в нещо много по-мащабно: приобщаване на големи маси от хора към друга култура чрез превеждането на редица богослужебни текстове от гръцки на славянски език (което двамата братя извършват до 862 г.), при това с изобретяване на необходимата нова терминология, която едновременно да бъде канонически точна (това е задължително изискване при превода на религиозни текстове!) и поне отчасти близка до разбиранията на тези, на които ще служи (населението в славянските страни). Думи като “рождество”, “възкресение”, “възнесение”, “въплъщение”, “преображение”, “възглас” , “проповед”, “грехопадение”, “изповед”, “причастие”, “откровение”, “разпятие”, “разкаяние”, “благодат”, “посвещение”, “изкупление”, “изкушение”, “смирение”, “животворящ”, “праведен”, “благослов”, “човеколюбив”, и много други просто не са съществували в дотогавашния славянски език - тези думи са изобретени от Кирил и Методий, за да съответстват лексикално възможно най-точно на думите в гръцкия текст на богослужебните книги.
(Голяма част от терминологията, разбира се, остава непреведена или паралелно се ползват и двата варианта - и гръцкият, и славянският, например: “ангел”=”вестител”, “апокалипсис”=”откровение”, “харизма”=”благодат”, “апостол”=”пратеник, посланик”, “евангелие”=”благовестие”, “епископ”=”надзирател”, “икона”=”образ”, “катарзис”=”очистване”, “катедра”=”седалище”, “месия”=”помазаник”, “синергия”=”съработничество”, “параклис”=”утешение” и много други).
Можем да сравним този процес с извършващия се в наши дни процес на усвояване на друга култура, отново с въвеждане на нова терминология, част от която не намира точно съответствие в родния ни език (например думи като “файл”, “процесор”, “диск”)