Archive for the ‘лични’ Category

8
юни

Дискусия между българи-фейсбукари: гражданин и политик си говорят за какво служат референдумите

   Posted by: sirkov Tags: , ,



21 декември 2009 г. в 11:24

Следният около 25-минутен разговор се състоя тези дни в чата на Фейсбук. Тъй като предмет на обсъждане станаха някои проблеми от принципно, а не от лично естество, съм спестил имената на двамата дискутиращи, като съм ги обозначил просто като “гражданин” и “политик”. (Политикът не е от най-известните, на последните избори беше на неизбираемо място в листата на една коалиция в 24-и избирателен район в София, но в хода на разговора демонстрира самочувствие именно на “политик”, и затова съм го назовал така)

(Пояснение, необходимо за разбиране на повода за този обмен на мнения: чат-сесията е инициирана от “политика” с изпращане към негов Фейсбук-приятел на линк към публикация в медиите, според която Бойко Борисов се е отказал да провежда референдум за новините на турски език.)

18:47 [Политик]
http://dnevnik.bg/bulgaria/2009/12/19/833013_borisov_dade_na_zaden_hod_za_referenduma_za_novinite/
поздрав;)

18:49 [Гражданин]
Това е само докато мине изслушването на Желева за еврокомисар, после ББ отново ще се сети, че трябва да се прави референдум

18:50 [Политик]
и вие да ходите на референдум?

18:52 [Гражданин]
ББ добре разбира, че в някакъв етап от мандата му ще е добре да се проведе референдум, който той да спечели.

18:52 [Политик]
и вие да участвате в него?

18:53 [Гражданин]
Ние сме граждани, референдумите се правят, за да може гражданите да си изразят мнението

18:54 [Политик]
ние сме свободни да не участваме в глупостите на политиците
това е да си гражданин

18:55 [Гражданин]
Ако не участваш, подтикваш политиците следващия път да не ти дадат възможност да участваш

18:56 [Политик]
крайна упоритост
която не разбирам
няма ли занчение за вас
каква е темата
какъв е смисълът
от участието
а като овца
на заколение
се следват някакви формални рамки
не преценявате ли за себе си
в какво се включвате

18:59 [Гражданин]
Каквато и да е темата, винаги има смисъл да се участва - така се утвърждава самият принцип на гражданското участие - на дело, а не само на думи

18:59 [Политик]
това са пълни глупости

19:00 [Политик]
разбира се, че е важно в какво се участва
в какво даваш приноса си

19:01 [Гражданин]
Напротив - в интерес на гражданите е винаги да участват, във всяко гласуване - дори и техният глас да не промени нищо, самият факт, че са се явили да гласуват, кара политиците във всеки следващ момент да се съолбразяват с факта, че тези граждани могат отново да гласуват

19:01 [Политик]
това, къде го научихте

19:01 [Гражданин]
От собствен опит

19:01 [Политик]
къде
какъв пробив сте направил
с участие

19:02 [Гражданин]
Много дълго е да се обяснява, но все пнак е обевидно, че с мълчание не се прави пробив

19:03 [Политик]
преди всичко гражданите
следва да знаят в какво участват
и какво занчение има за управлението
участието им
използването на хората
за политически цели
мимикрирайки зад някакви напълно измислени теми
е подигравка със самото усилие
което някой може да направи

19:05 [Гражданин]
Не е важна темата, важното е, че участваш в демократична процедура - това само по себе си е успех

19:05 [Политик]
важен е смисълът
другото е упражнение
какъв е смисълът да участваш в глупост

19:06 [Гражданин]
По-добре да се започне с упражнение, и то с лесно упражнение, отколкото веднага да скочиш към най-сложното изпълнение

19:07 [Политик]
вие така ли правите с живота си
какво работите
и колко контакт
имате с хора
колко души могат да ви последват
ако се наложи
като ви слушам едва ли можете да мотивирате някого

19:08 [Гражданин]
Не е необходимо някой да ме следва, аз взимам решения за себе си

19:08 [Политик]
защото с такива аргумети
няма да мотивирате никого

19:10 [Гражданин]
Това са най-силните аргументи, които са ме мотивирали мен самия - защо да не могат да мотивират и някой друг?

19:11 [Гражданин]
Аз самият също съм изпитвал колебания дали си струва да се гласува на избори - но когато стигнах до тези аргументи, които споделих сега с Вас, веднага ми стана ясно, че си струва.

[В този момент Политикът прекъсна достъпа на Гражданина до възможността за чат]

Лично за мен в тази обмяна на мнения заслужават отбелязване няколко съществени факта:
1. “Политикът” с недоверие пита: “къде … какъв пробив сте направил …с участие” - това е ясна индикация, че за този “политик” е нормално пробив да се прави не с гражданско участие, а по някакъв друг, например не толкова публичен, начин.

2. Политикът използва сплашване и не подбира думите: оприличава гражданина на “овца”, която отива на “заколение”. С лекота използва изразът “това са пълни глупости” . Политикът не съобразява, че с поведението си може да обиди и отврати гражданина. И въпреки това в крайна сметка в този случай гражданинът прояви по-голяма толерантност към чуждото мнение, а политикът не понесе аргументите на своя събеседник и пръв прекрати комуникацията.

3. Политикът прехвърля проблема от болната глава на здравата, твърдейки “с такива аргументи няма да мотивирате никого” - пропускайки да съобрази, че той самият, като политик, със своите собствени аргументи очевидно поне в рамките на този разговор не е успял да мотивира гражданина да последва неговите призиви за неучастие.

No Comments
8
юни

Какво е един документален филм - истина за една лъжа, или лъжа за една истина?

   Posted by: sirkov Tags: , , , , , ,



Във филма на Иван Кулеков за “Българският Гуантанамо” (излъчен в “Шоуто на Слави” на 5 януари 2010) е показан мъж от Палестина на име “Тарик Адилсами”, който в отговор на въпрос
“Защо сте тук?” отговаря “Не знам защо съм тук, не съм създавал никакви проблеми.”
(Цитирам името и казаното от мъжа по блога на
http://mayamarkov.wordpress.com/2010/02/14/prison_by_any_other_name/
от където научих за съдържанието на филма.)

Видео-запис може да се види тук
http://www.youtube.com/user/MaryStewart0777#p/a/u/1/9tppwp7zXtY
- репликата на човека от Палестина е към самия край, вижте кадрите от 9:06 нататък

“Не знам защо съм тук, не съм създавал никакви проблеми.” …

Обаче: този човек от Палестина всъщност лъже.
Лъже на едро - като за филм.

Българските медии още през февруари 2009 г. публикуваха репортажи за това как същият човек - Тарек Адил Сами - се е държал хулигански и агресивно, като първо е извадил нож пред служителки от Българския Червен Кръст, а след това е влязъл и в съдебна зала по време на гледане на дело и с нищо непредизвикани от присъстващите свои хулигански действия е повредил два монитора и звукозаписна техника.

Ето линкове към репортажите на български медии по случая
http://www.dnevnik.bg/morski/2009/02/18/677314_bejanec_izpotroshi_sudebna_zala_na_varnenski_okrujen/

http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=22174&arh_broy=19.02.2009

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=329851&audio_id=29532

Така че, жалко за Кулеков - той е добър пример за това как дори човек, който уж има способността да мисли критично, понякога просто се предоверява…

No Comments
8
юни

Кирил и Методий създават не само азбука, но и цяла нова терминология

   Posted by: sirkov Tags: , , , ,



24 май 2010 г. в
Основната заслуга на Кирил и Методий не е толкова в създаването на азбука (защото набор от ограничени на брой символи не е толкова трудно да се създаде дори и от човек без специални умения), а в нещо много по-мащабно: приобщаване на големи маси от хора към друга култура чрез превеждането на редица богослужебни текстове от гръцки на славянски език (което двамата братя извършват до 862 г.), при това с изобретяване на необходимата нова терминология, която едновременно да бъде канонически точна (това е задължително изискване при превода на религиозни текстове!) и поне отчасти близка до разбиранията на тези, на които ще служи (населението в славянските страни). Думи като “рождество”, “възкресение”, “възнесение”, “въплъщение”, “преображение”, “възглас” , “проповед”, “грехопадение”, “изповед”, “причастие”, “откровение”, “разпятие”, “разкаяние”, “благодат”, “посвещение”, “изкупление”, “изкушение”, “смирение”, “животворящ”, “праведен”, “благослов”, “човеколюбив”, и много други просто не са съществували в дотогавашния славянски език - тези думи са изобретени от Кирил и Методий, за да съответстват лексикално възможно най-точно на думите в гръцкия текст на богослужебните книги.
(Голяма част от терминологията, разбира се, остава непреведена или паралелно се ползват и двата варианта - и гръцкият, и славянският, например: “ангел”=”вестител”, “апокалипсис”=”откровение”, “харизма”=”благодат”, “апостол”=”пратеник, посланик”, “евангелие”=”благовестие”, “епископ”=”надзирател”, “икона”=”образ”, “катарзис”=”очистване”, “катедра”=”седалище”, “месия”=”помазаник”, “синергия”=”съработничество”, “параклис”=”утешение” и много други).
Можем да сравним този процес с извършващия се в наши дни процес на усвояване на друга култура, отново с въвеждане на нова терминология, част от която не намира точно съответствие в родния ни език (например думи като “файл”, “процесор”, “диск”)
No Comments
8
юни

Избрани откъси от “За Япония — като за Япония” (1984) на Марко Семов - откъс Първи

   Posted by: sirkov Tags: , , ,



“”
Японците са известни с това, че бавно и сякаш трудно, от наша гледна точка, вземат решение. Известни са и с това, че винаги държат — вземат ли решение, то да бъде пълно единодушие. Не се ли постигне единодушието, решението се отлага до постигането на въпросното единодушие. Това, разбира се, означава много често то да бъде забавено. — Нищо — казват японците — нека решението се забави малко, ама като се вземе, пък никой да не мърмори срещу него, никой да не го изпълнява с колебание. Както да речем, ние правим. Каже началството, че трябва днес да се вземе такова и такова решение — за да не сърдим началството, ние бързаме да вдигнем ръка, даже бързаме повече от него да покажем колко правилно е решението, което началството е предложило да се вземе. После, разбира се, мълчаливо, под масата, под кревата, под юргана, на четири очи и най-вече на две, мамицата му разкарваме на това решение…

Японците не правят тъй. Те първо решават един много важен въпрос, който ние другите народи, доста рядко си задаваме — има ли нужда от такова решение. Докато се умува и дискутира има ли нужда или няма се избистря самия проблем — всичките му десни и леви страни, всичките му висши и нисши съображения излизат на бял свят, избистрят се и становищата, и гледните точки, и различията на участниците в дискусията. Може да се каже, че целият този процес е най-важният момент от вземането на решението, неговата, така да се каже, есенция. До този момент изобщо не се поставя въпросът какъв трябва да бъде отговорът или какво трябва да бъде решението. Това е така, за да не могат участниците в дискусията да си нагласяват мнението според силата на страните, за да не предлагат или отстояват решение, само затова, че така ще се харесат или ще получат повишение.

Това — „за и против“ това — търсене на истината, разбира се отнема много време. Самоувереният български началник сто пъти ще напопържа и ще каже:

— Абе какво толкова сме му заумували, аз власт ли съм или какво — що съм взел да питам Пена от Горна баня, че тя ли ще ме учи мене как се ръководи? Нали аз затова съм назначен — да взимам решения, а Пена — да ги изпълнява.

И в живота често става така: началството взема решението, а Пена пък си взема решение да не му изпълнява решението.
“”

(Цитирано по : http://chitanka.info/lib/text/8345/0 )

No Comments
9
яну

Успелите деца в България са 579

   Posted by: sirkov

В края на 2008 г. Фондация “Димитър Бербатов” проведе широко разгласена (чрез БТА, Нова телевизия, Нет Инфо, вестник “24 часа” и други медии) кампания по набиране на номинации за деца, заслужаващи да бъдат наградени в рамките на проекта “Награди за успелите деца на България”. Право на участие имаха деца, успели през 2008 г. в сферата на науката, културата или спорта. По този свои проект фондацията е предвидено да награди (със стипендии) общо 9 деца: по три във всяка от областите (наука, култура, спорт), по възрастови групи (от 1 до 4 клас, от 5 до 8 клас и от 9 до 12 клас). На 8 януари 2009 г. Фондация “Димитър Бербатов” оповести, че от огромния брой получени заявки (над 3000), са отсяти тези 579, които отговарят на критериите за номиниране. Списъкът с техните имена, възраст, местожителство и сфера на изява бе публикуван в сайта на фондацията.

И най-елементарният анализ на всички тези данни дава интересни резултати.
Ако разгледаме разпределението по пол, с известна изненада установяваме, че мъжкият и женският пол тук са като че ли в почти пълно равновесие: 293 момичета и 286 момчета, т.е. разликата между двата пола в процентно съотношение е незначителна
50,6%: 49,4% . Възможно е (но според мен е малко вероятно) подобен резултат и да е бил търсен съзнателно от организаторите на кампанията. Ако не е така, то значи ставаме свидетели на поредното доказателство за равнопоставеността на половете в нашата страна.
Сравнително равномерно е и разпределението по възраст - като изключим най-ниските възрасти (6-7-8-годишни деца), за които е естествено да няма много на брой изявили се деца (да не забравяме, че подлежащи на номиране бяха именно вече успели, а не просто надарени деца), всички останали възрасти бяха сравнително равномерно предстаени: най-масово след успелите се наредиха 15- и 16-годишните (тези две трупи съставляват по около 11% от всички номинирани), след тях с малки разлики в числата се нареждат 18-, 10-, 17-годишните, следвани от 13-, 14-, 12-, 11-, 9-годишните.
Когато обаче стигнем до разпределението по местожителство, се натъкваме на по-големи изненади. Разбира се, водещото място на трите най-големи града - София, Пловдив, Варна - е съвсем естествено, те заедно дават близо 1/3 от всички номинирани, като София е два пъти и половина по-добре представена от Пловдив. По-нататък в класацията интересно е, че В.Търново е веднага след Варна и с макар и с малко, изпреварва Русе и …Белене - град, който изненадващо оставя зад себе си по-големи центрове като Плевен, Бургас, Благоевград, Шумен….

Когато навлезем обаче в следващата класация - по областите, в които децата са регистрирали своите успехи, се натъкваме на още по-впечатляващи резултати. Топ 10 на най-добре представени области има следния вид:

Област и брой номинирани деца за успехи в нея
1. рисуване 53
2. математика 41
3. литература 33
4. карате 29
5. футбол 22
6. пеене 21
7. спортни танци 20
8. пиано 20
9. лека атлетика 19
10. народно пеене 17

Виждаме, че въпреки световната слава на патрона на конкурса именно в тази областта, и въпреки популярността на този колективен спорт сред децата у нас, футболът е едва на 5-то място. Още повече ме изненадва първото място на рисуването - този резултат обаче може да се обясни и с не напълно обективните критерии при оценяването на постиженията в тази област.
Класацията отразява и нарастналата в последните години популярност на карате и спортни танци като сфера за изява на младите.

Шахматът също е с доста висок резултат и на практика дели 10-тото място с 17 номинирани деца за успехите им в тази област.
Това са (по азбучен ред на малките имена) Боряна Сертеева (10 г., Шумен), Даниел Цветков (10 г., София), Дарена Сиркова (14 г., София), Деница Драгиева (12 г., София), Джулиана Колева (12 г., Шумен), Доника Шивачева (9 г., Ямбол), Йоана Йорданова (16 г., Шумен), Калоян Христов (10 г., София), Киприян Бербатов (12 г., Благоевград), Кристиян Василев (8 г., София), Мария Васова (10 г., Берковица), Павел Димитров (17 г., В. Търново), Радослав Димитров (15 г., В. Търново), Симонета Иванова (11 г., Плевен), Сияна Миранджева (9 г., София), Тамер Исмаил (8 г., с. Звездел), Тони Генов (13 г., Свиленград).

Comments Off
Back to top

Искате ли да търсите във всичките си любими сайтове от едно място?