След като на 15 декември 2009 г. премиерът Бойко Борисов на съвместна пресконференция с лидера на “Атака” Волен Сидеров ясно заяви, че ГЕРБ ще подкрепи „Атака” при инициирането на национален референдум по въпроса за новините на турски език в националния ефир, доста медии и редица политици бързо изсипаха десетки коментари в стил “Вие добре ли сте?” (Валери Найденов в “Труд”, 16-ти Декември 2009). След като на 17 декември стана известно, че е воден телефонен разговор между премиерите на България и Турция, известният журналист Иво Инджев обяви в своя блог: “можем да бъдем сигурни, че референдум няма да има”.
Да видим обаче какво точно е казал Борисов на Ердоган. Според сайта на българското правителство, българският премиер е уверил своя турски колега, че “правителството полага всички усилия да намери най-доброто решение за емисиите на турски език в ефира на Българската национална телевизия, за да не бъде темата обект на спекулации от страна на политически сили у нас“.
Най-важното в това изречение е казано най-накрая: целта е „да не бъде темата обект на спекулации от страна на политически сили у нас“.
Такава цел се постига най-добре именно с референдум: когато народът се произнесе по даден въпрос, всякакви спекулации по темата от страна на едни или други политици губят сила.
Междувременно се появиха и други, неполитически спекулации: че с премахването на новините на турски език България ще наруши международни договорености. В своя блог Вихър Георгиев насочи вниманието ни към текст от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (РКЗНМ, обн., ДВ, бр. 78 от 3.09.1999 г., в сила за Република България от 1.09.1999 г.), според който
“В рамките на своите правни системи страните приемат подходящи мерки за улесняване достъпа до средствата за масово осведомяване на лицата, принадлежащи към национални малцинства, с цел насърчаване на търпимост и допускане на културен плурализъм.”
Този текст обаче не се отнася конкретно съм новини на малцинствен език. Нещо повече: самите новини като тип предаване не е точно от тези, които в най-голяма степен “насърчават търпимост” (поради “монологичният” характер на всяка новинарска емисия, независимо на какъв език се излъчва тя). “Насърчаване на търпимост” се постига много по-резултатно чрез диалогични и дискусионни формати. В този смисъл именно новините на малцинствен език дори не следва да се разглеждат като част от “подходящите” мерки, които страните са длъжни да приемат според Конвенцията.
Отделно от това референдумът най-вероятно ще засегне само едно предаване в едно от многото средства за масово осведомяване, докато целите на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства могат и следва да бъдат постигани с използването на множество различни мерки, в различни средства за масово осведомяване.
В момента в България се изпълняват множество различни мерки в посоката, предвидена от Конвенцията. Всяко участие на представител на малцинствата в телевизионни формати тип „дискусионно студио“ или дори в „реалити“ формати също е мярка, която допринася за „диалог между групите“, както е формулировката в Обяснителния меморандум към конвенцията (докато в сравнение с това при едни новини на малцинствен език е ясно, че „диалог“ не се получава).
Tags: Атака, БНТ, Бойко Борисов, Валери Найденов, вестник ТРУД, ГЕРБ, Ердоган, Иво Инджев, новини на турски език, премиер, Рамкова конвенция за защита на националните малцинства, референдум
