Вече започнаха да се появяват вицове по актуалния проблем с доставките на газ от Русия през Украйна за България - това е добра индикация, че хората вече масово свикват със ситуацията, и започват да я възприемат като част от ежедневието.

Ако по някаква причина до вас не е достигнала никаква част от обилната информация за газовия проблем, можете да започнете от колекцията с новинарски съобщения, които предлага по темата сайтът на агенция Фокус.
А ето го и вица:
В най-критичният момент от кризата българският министър-председател се свързал със своя украински колега и се уговорил с него по телефона Украйна да доставя на България газ.
На следващия ден обаче се оказало, че Украйна засега не разполага с техническа възможност да доставя газ по телефона.

В края на 2008 г. Фондация “Димитър Бербатов” проведе широко разгласена (чрез БТА, Нова телевизия, Нет Инфо, вестник “24 часа” и други медии) кампания по набиране на номинации за деца, заслужаващи да бъдат наградени в рамките на проекта “Награди за успелите деца на България”. Право на участие имаха деца, успели през 2008 г. в сферата на науката, културата или спорта. По този свои проект фондацията е предвидено да награди (със стипендии) общо 9 деца: по три във всяка от областите (наука, култура, спорт), по възрастови групи (от 1 до 4 клас, от 5 до 8 клас и от 9 до 12 клас). На 8 януари 2009 г. Фондация “Димитър Бербатов” оповести, че от огромния брой получени заявки (над 3000), са отсяти тези 579, които отговарят на критериите за номиниране. Списъкът с техните имена, възраст, местожителство и сфера на изява бе публикуван в сайта на фондацията.

И най-елементарният анализ на всички тези данни дава интересни резултати.
Ако разгледаме разпределението по пол, с известна изненада установяваме, че мъжкият и женският пол тук са като че ли в почти пълно равновесие: 293 момичета и 286 момчета, т.е. разликата между двата пола в процентно съотношение е незначителна
50,6%: 49,4% . Възможно е (но според мен е малко вероятно) подобен резултат и да е бил търсен съзнателно от организаторите на кампанията. Ако не е така, то значи ставаме свидетели на поредното доказателство за равнопоставеността на половете в нашата страна.
Сравнително равномерно е и разпределението по възраст - като изключим най-ниските възрасти (6-7-8-годишни деца), за които е естествено да няма много на брой изявили се деца (да не забравяме, че подлежащи на номиране бяха именно вече успели, а не просто надарени деца), всички останали възрасти бяха сравнително равномерно предстаени: най-масово след успелите се наредиха 15- и 16-годишните (тези две трупи съставляват по около 11% от всички номинирани), след тях с малки разлики в числата се нареждат 18-, 10-, 17-годишните, следвани от 13-, 14-, 12-, 11-, 9-годишните.
Когато обаче стигнем до разпределението по местожителство, се натъкваме на по-големи изненади. Разбира се, водещото място на трите най-големи града - София, Пловдив, Варна - е съвсем естествено, те заедно дават близо 1/3 от всички номинирани, като София е два пъти и половина по-добре представена от Пловдив. По-нататък в класацията интересно е, че В.Търново е веднага след Варна и с макар и с малко, изпреварва Русе и …Белене - град, който изненадващо оставя зад себе си по-големи центрове като Плевен, Бургас, Благоевград, Шумен….

Когато навлезем обаче в следващата класация - по областите, в които децата са регистрирали своите успехи, се натъкваме на още по-впечатляващи резултати. Топ 10 на най-добре представени области има следния вид:

Област и брой номинирани деца за успехи в нея
1. рисуване 53
2. математика 41
3. литература 33
4. карате 29
5. футбол 22
6. пеене 21
7. спортни танци 20
8. пиано 20
9. лека атлетика 19
10. народно пеене 17

Виждаме, че въпреки световната слава на патрона на конкурса именно в тази областта, и въпреки популярността на този колективен спорт сред децата у нас, футболът е едва на 5-то място. Още повече ме изненадва първото място на рисуването - този резултат обаче може да се обясни и с не напълно обективните критерии при оценяването на постиженията в тази област.
Класацията отразява и нарастналата в последните години популярност на карате и спортни танци като сфера за изява на младите.

Шахматът също е с доста висок резултат и на практика дели 10-тото място с 17 номинирани деца за успехите им в тази област.
Това са (по азбучен ред на малките имена) Боряна Сертеева (10 г., Шумен), Даниел Цветков (10 г., София), Дарена Сиркова (14 г., София), Деница Драгиева (12 г., София), Джулиана Колева (12 г., Шумен), Доника Шивачева (9 г., Ямбол), Йоана Йорданова (16 г., Шумен), Калоян Христов (10 г., София), Киприян Бербатов (12 г., Благоевград), Кристиян Василев (8 г., София), Мария Васова (10 г., Берковица), Павел Димитров (17 г., В. Търново), Радослав Димитров (15 г., В. Търново), Симонета Иванова (11 г., Плевен), Сияна Миранджева (9 г., София), Тамер Исмаил (8 г., с. Звездел), Тони Генов (13 г., Свиленград).

Медиапул ни представя коментар на Михаел Дерер, излъчен по радио “Дойче Веле” в на 4 януари 2009 г. Според германския икономист, цените на недвижимите имоти в Банско са “паднали с около 40% до нива между 600 и 900 евро на квадратен метър”, защото международната банкова криза е пресушила източника на кредитирането, и българският пазара на недвижими имоти, “поддържан основно от британски и ирландски инвеститори”, “се самовзриви“.

Много по-малко българи са пътували до Гърция за коледните и новогодишни празници
03 януари 2009 | 11:31 | Агенция “Фокус”
Смолян. Много по-малко българи са пътували до Гърция за коледните и новогодишни празници, каза пред радио „Фокус” – Смолян директорът на Регионална гранична служба комисар Тодор Георгиев. Той отбеляза, че в сравнение с 2007 и 2006 година, през празничните дни на 2008 година са преминали в пъти по-малко българи. За сметка на това обаче броят на гърците, които са преминали границата, за да посрещнат у нас Коледа и Нова година, е останал непроменен.
„Трудно ми е да посоча цифри, но видимо трафикът в посока България – Гърция бе много малък, а трафикът на туристи от Гърция към България бе като предишните години, категоричен бе комисар Георгиев. Въобще впечатлението на граничарите е, че българите са пътували по-малко тази зима. На въпрос възможно ли е това да е свързано с напреженията, които обхванаха Гърция през декември, комисар Георгиев отговори, че е трудно да се посочи точната причина, но факторите са много.
Здравко БЕШЕНДЖИЕВ

Tags: България, Гърция, криза