Данните са от национално представително проучване на “Маркет ЛИНКС” по поръчка на “Капитал”, проведено от 6 до 13 април сред 1218 респонденти.
Графика, представяща одобрението за някои от възможните правителствени коалиции след изборите през 2009 г.
Archive for the ‘медии’ Category
Любопитно е, че вместо да популяризира високо-класния шах поне сред обитателите на градинката пред Народния Театър, присъствието на широко-рекламирания стъклен павилион на “Мтел Мастърс” там като че ли по-скоро постига обратния резултат - повишава интереса сред водещите световни играчи към … нашия градински шах.
На снимката по-долу се вижда как един от участниците в елитния турнир - Василий Иванчук -
стои сред публиката, събрана около една от шах-масите в градинката.
Василий Иванчук (човекът с черния костюм и бяла риза) наблюдава блиц-партия на Цвета Галунова в градинката пред Народния Театър (17 май 2009)
В същото време и около “официалната трибуна”, от където всеки може през стъклото да наблюдава как световните топ-играчи заемат местата си, също се трупа публика - но не е чак толкова по-многобройна от тази в градинката.
Поглед към публиката и към щанда с шахматни пособия
Десетина минути преди да започне партията му с Топалов от 5-тия кръг на турнира, Иванчук се разхождаше край фонтаните в градинката.
По традиция кметът на София даде старт на престижния международен елитен шахматен турнир, като собственоръчно премести първия ход в него. Късмета да се отъркат в здравата ръка на кмета извадиха две от фигурите на Магнус Карлсен, когото жребия постави с белите фигури срещу Веселин Топалов.
Описвайки случилото се, големият български спортен сайт “Sportni.bg” отбелязва съвсем конкретно:
Бойко Борисов застана зад 18-годишния норвежки гросмайстор Магнус Карлсен и игра б3 (т.е. премести пешката от б2 на б3), след което веднага премести офицера на б2. Двата последователни хода на белите доведоха до компютърен срив в системата на турнира и резултатът в крайна сметка бе негативен за милионите почитатели на шахматната богиня Каиса: те не можаха да гледат на живо партиите в Интернет.Специализиран български шахматен сайт се отнесе с известно недоверие към този разказ, и го нарече “интересна версия”.
Версията обаче се потвърждава от снимки от двама различни фотографи:
Бойко Борисов се ръкува с Топалов (снимка Sportni.bg)
Бойко Борисов след като е изиграл ходовете 1.b3 и 2.Ob2, заобиколен от усмивките на присъстващите. Снимка: sportni.bg
Ето и потвърждение в снимка от друг сайт (chessfish.com)
ходовете 1.b3 и 2.Ob2, играни от Бойко Борисов (снимка: chessfish.com)
Обяснението, което дава sportni.bg, звучи съвсем достоверно:
Според шегобойци от шахматната градина зад бившия мавзолей, кметът Бойко Борисов е приложил градинското правило, че шахматистът с белите фигури играе два хода един след друг…Аз пък мисля, че “грешката е правилна”: за да остане верен на себе си, Бойко Борисов (”Б.Б.”) е играл един след друг два хода, които се записват с буквата “б” (1. b3 и 2.Bb2, както е изписването на английски).
И другата грешка, която може да се забележи по-горе (изписано е “шегобойци” вместо обичайното “шегобийци”), също прилича на доста правилна…
В обширно интервю за в. "Новинар", дадено в навечерието на турнира МтелМастърс 2009, Веселин Топалов изказва мнението си за своите минали и бъдещи именити противници (Крамник и Ананд), за възможностите за подсказване по време на шахматни състезания, за подготовката си. Някои по-забележителни откровения: По принцип мозъкът на шахматистите работи по-добре следобед и за това избягвам да тренирам сутрин, освен когато наближава турнир и правя двуразови тренировки. *** В последно време е доста трудно и аз самият виждам повече напрежение сред играчите. Има обаче някои, които са в добри отношения с всички, но аз не съм точно такъв човек. Просто ние сме стресирани от толкова много промени, взаимни нападки и неясноти. За мача с Крамник в Елиста (2006 г.): Много хора обаче не знаят, че тези записи или поне доста часове от тях просто бяха изтрити от организаторите и не видяха бял свят. Хората на ФИДЕ от Апелационния комитет, които единствено разгледаха записите, преди „мистериозно” да изчезнат, признаха правотата ни и за това бяха помолени да си подадат оставките и бяха изгонени от Елиста. *** Ето например „Софийските правила”, по които започнахме да играем в България преди 5 г. Във ФИДЕ чак сега разбраха, че това е крачка в правилната посока и вече се използват в почти всички турнири и мачове.
***
Единственото, което мога да изтъкна в подкрепа на Илюмжинов, е, че той
е инвестирал над $50 млн., които по един или друг начин са дошли от
руската икономика и в един момент неговите „шефове” си искат отплатата.
Пълен текст на интервюто:
Веселин Топалов: Добрият сън е тайната на успехите ми в шаха
Мога да мисля от 3 до 5 хода напред, не повече, признава русенецът
[11-05-2009] Интервю на Анна Стоилкова
Най-добрият български шахматист за всички времена Веселин Топалов се прибра в България миналата седмица, за да завърши подготовката си за стартиращия днес пред Народния театър супертурнир „М-Тел Мастърс”. Заради многобройните си ангажименти у нас обаче 34-годишният русенец едва в неделя успял да си почине и да се отдаде малко на шаха.
Вчера Веско и мениджърът му Силвио Данаилов пък получиха наградите си за спортист и треньор на месец февруари, когато Топалов си извоюва място за финалния мач за титлата, побеждавайки Гата Камски. Данаилов определи като опорочен тазгодишния избор на носител на шахматния „Оскар”, който бе даден на индиеца Анад, въпреки значително по-големите успехи на възпитаника му през 2008 г.
„Дори церемонията по връчването на наградата, която по принцип е доста пищна, сега премина тихомълком, а резултати от гласуването едва ли някога ще се появят, каквато бе практиката”, категоричен бе мениджърът. По-късно Веско и Силвио посетиха математическата гимназия в София, където 19-ият световен шампион се снима и направи няколко хода срещу възпитаници на школото - републикански шампиони по шах в различни възрасти.
Веднага след това двамата отпътуваха за Пловдив, където Топалов най-после получи плакета си за почетен гражданин на града, който му бе присъден още преди години. Днес в 12 часа в гранд хотел „София” пък ще е официалното откриване и жребия за „М-Тел Мастерс”, който ще бъде теглен от световния супермодел Кармен Каас. Въпреки натоварената си програма Веско отдели време за читателите на „Новинар”:
- Защо според теб ФИДЕ отложи мача за световната титла чак за април 2010 г., след като първоначално бе планиран за септември-октомври 2009 г.?
- Това стана по настояване на Ананд, който мотивира искането си с един претекст, че е играл много мачове напоследък. Това обаче е относително, защото преди световните шампиони са играли доста повече турнири, без да се оплакват. Нас пък въобще не ни попитаха дали сме съгласни, а направо се взе решение.
- Мислиш ли, че индиецът се е уплашил от твоята форма или не се е чувствал достатъчно подготвен?
- Не мога да преценя със сигурност, но той не постъпи коректно, защото поиска отлагане, едва след като разбра с кого трябва да играе за световната титла – изчака ние с Камски да излъчим победител. Ако се е чувствал изморен, можеше да поиска отлагане много по-рано, защото ФИДЕ отдавна определи кога точно трябва да е мачът между него и претендента.
Всъщност човекът, който можеше да се оплаква от това, че се играе рано, съм аз, а не Ананд, защото реално от октомври миналата година той не е играл във важни състезания – имал е почти половин година повече почивка от мен и време да се готви. Въобще има много неща в света на шаха, които аз бих променил, но сега просто трябва да се съгласявам с тях.
- Ако можеше да избираш - къде и колко партии би било добре да е мачът за титлата?
- Този въпрос с мястото не би трябвало да се задава, просто защото където предложат най-добри условия и организация, там ще се играе мачът. Парите обикновено са в един град, а не в няколко. Иначе в последните 3 мача за титлата винаги са се играли 12 партии и мисля, че това е нормалната бройка и не би трябвало да се променя от това кой какво иска – тя трябва да е еднаква за всички.
- Какви са вариантите ти, ако се стигне до тайбрек, след като силата ти не е в бързия шах?
- Аз не смятам да изляза с мисълта за тайбрек, ще гоня победата още в началото, в редовните 12 партии, защото ще бъде голяма грешка да чакам последния момент. Ако се случи, тогава ще мислим как да противодействаме.
- Какъв противник е Вишванатан Ананд?
- Той е най-трудният ми противник, практически без слабости, с огромен потенциал. Ние се знаем от 15 години и сме изиграли над 40 партии помежду си. Колкото до резултата от партиите – мисля, че на тези, които важат за ЕЛО е горе-долу равен, но на ускорения – има голямо предимство и не само над мен, а над всички шахматисти.
- ФИДЕ обяви, че двамата няма да разполагате с отделни стаи за почивка и тоалетни по време на мача за титлата. Това проблем ли е за теб?
- По принцип по турнирите всички използваме една стая за почивка, а не отделни. Също така колкото повече време си пред погледа на противника и зрителите, толкова нещата са по-прозрачни, така че нямам проблеми с това.
- Защо тогава се съгласихте на отделни стаи и тоалетни в Елиста за мача с Владимир Крамник?
- Нещата бяха много прости – в документите ни увериха, че ще има постоянно видеонаблюдение именно в интерес на прозрачността. Много хора обаче не знаят, че тези записи или поне доста часове от тях просто бяха изтрити от организаторите и не видяха бял свят. Хората на ФИДЕ от Апелационния комитет, които единствено разгледаха записите, преди „мистериозно” да изчезнат, признаха правотата ни и за това бяха помолени да си подадат оставките и бяха изгонени от Елиста.
- Как ще коментираш едно интервю на Крамник, който наскоро каза, че няма да те поздравява по турнирите, докато ти не му се извиниш за „тоалетния скандал” в Елиста?
- Всъщност това с отказа за поздрав тръгна от мен, след като се разбра, че записите от Елиста са изтрити. Единственото, което тогава поискахме, е да ги видим, за да преценим дали сме прави, или бъркаме. Нямам нищо против да се извиня, но да ми покажат, че не съм бил прав. Дори в нашата контестация предложихме видеото да се даде на журналистите, за да има прозрачност, но настана хаос и цели часове от записите изчезнаха.
- Може ли да се каже тогава, че от обединителния мач през 2006 г. тръгна разединението на шаха?
- Всъщност този мач с Крамник никога не е бил обединителен, а това е една заблуда, тиражирана от руските медии. Тогава имаше само един официален световен шампион и това бях аз след първенството в Сан Луис през 2005 г., което може да се нарече обединително. А това, че тогава Крамник се изплаши и отказа да играе, защото знаеше, че не може да спечели - не е мой проблем. В момента всеки си застана на мястото и нещата се върнаха както си бяха преди Елиста – аз съм номер 1, Ананд – 2, а Крамник – някъде си, така че всеки да си прави сметка какво е било там.
- Случвало се е да те обвиняват, че ти подсказват или имаш вълшебен часовник, който реди ходовете ти.
- Да, винаги има някакви слухове или недомлъвки, но за това са и видеозаписите, за да се видят нещата. А иначе работи от типа „на мен ми се стори”, „специалистите казват”, „аз чух от еди кой си” – това са несериозни неща, не могат да се докажат.
- В действителност възможно ли е да се подсказва в шаха?
- Теоретично е възможно и извънземните да ти подсказват, нали. Практически обаче, особено когато играеш в клетка и се излъчва картина по интернет по време на цялата партия, както сега на „М-Тел Мастърс”, това е невъзможно. Защото какво можеш да направиш, когато теб те гледа цял свят, следи се всяко твое движение.
- Смяташ ли, че шахът би могъл да стане олимпийски спорт?
- Не е невъзможно, но мисля, че това ще отнеме време и едва ли ще стане, докато аз играя. Според мен обаче шахът трябва да следва своя път, както това правят голфът и Формула 1 например, които са най-комерсиалните спортове и без да са олимпийски. Ние трябва да търсим своята идентичност, защото тази игра е не само спорт, а и наука, изкуство.
- Къде според теб е грешката в управлението на международната федерация, която напоследък търпи доста критики?
- Според мен повечето от хората във ФИДЕ, които взимат решения и гласуват, не разбират, че светът се променя и живеят със спомените от 80-те години, има и някаква апатия. Те не могат да приемат новостите, които Силвио отдавна се опитва да им покаже. Ето например „Софийските правила”, по които започнахме да играем в България преди 5 г. Във ФИДЕ чак сега разбраха, че това е крачка в правилната посока и вече се използват в почти всички турнири и мачове.
Също така от край време няма стройна система, а напоследък всички промени в правилника или в регламентите се оправдават със световната криза. Върху Кирсан Илюмжинов пък постоянно има натиск от руската федерация да лансира и толерира техните играчи, което стана и при последната промяна на цикъла за световната титла. Така за пореден път един и същи човек (б.р. Крамник) е облагодетелстван за сметка на всички останали. Не може ти 5 години да показваш постоянство и силни резултати, а него винаги да го спускат отгоре, някакси не е честно.
- Няма ли начин да се противодейства на тези своеволия?
- По принцип начин има, но шахматистите не са известни със солидарност помежду си, а и доста от топ играчите са руснаци и се страхуват. Единственото, което мога да изтъкна в подкрепа на Илюмжинов, е, че той е инвестирал над $50 млн., които по един или друг начин са дошли от руската икономика и в един момент неговите „шефове” си искат отплатата.
Аз не съм съвсем против това, че парите диктуват правилата, защото така е и във футбола и въобще в живота, а и не съм човекът, който най-много е бил ощетен. Но светът не е перфектен, за съжаление. А в международната федерация често се обещават неща, които после не се изпълняват, от което възниква едно недоверие сред играчите. Има правила, но всъщност те се тълкуват различно за всеки шахматист. Това може да попречи и на приемането на шаха в олимпийското семейство.
- Има ли приятелства сред шахматистите?
- В последно време е доста трудно и аз самият виждам повече напрежение сред играчите. Има обаче някои, които са в добри отношения с всички, но аз не съм точно такъв човек. Просто ние сме стресирани от толкова много промени, взаимни нападки и неясноти.
- Какво те зарежда с енергия и въобще как си почиваш най-добре?
- Когато в петък бях на посещение в АЕЦ „Козлодуй”, се шегувахме, че вече съм зареден и с ядрена енергия. За мен най-важен е режимът – един добър сън и концентрация в това, което правиш. Разбира се, не можеш да мислиш непрекъснато за шах, но с колкото по-малко странични неща се занимаваш, толкова по-добре. Друго, което ми се отразява чудесно, е спортът – обичам да плувам на открито, да се разхождам или да тичам на пътека във фитнеса.
- Коя система на игра ти допада най-много – ускореният шах или по-дългите контроли?
- Най-добре се чувствам на така наречената “Система ФИДЕ”, която е нещо средно между най-дългите, които се играят по турнирите и ускорения шах, и е почти като регламента на „М-Тел Мастърс”. Партиите приключват приблизително за около 4 часа (най-дългите). Допада ми, защото е доста динамична и от една страна имаш достатъчно време за мислене, за да играеш добре, а от друга – не доскучава за зрителите.
- Ти си по-скоро агресивен играч, допада ти атаката, но това не провокира ли повече грешки?
- Не мисля. Този стил може да доведе до повече грешки, само когато се налага да се защитаваш, а в същото време искаш и да атакуваш, но всеки си има слабости. Тези, които са по-пасивни, пък не се справят с атаките. Няма гросмайстор, който да е перфектен, всеки има слабо място.
- Колко хода напред обмисляш по време на партиите си?
- Това не може да се каже с точност, зависи от мача, от съперника, от ситуацията. Повечето хора, особено които не са запознати с шаха, си мислят, че ние можем да изчисляваме по 20 хода напред, но това е нереално. Важно е да намеря най-добрия ход за мен в дадената ситуация и да преценя какъв би могъл да е най-реалният отговор на съперника. Нормално е да прецениш 3 до 5 хода напред при сложните ситуации.
- Как протича един нормален ден на Веско Топалов?
- Почти всеки ден има някакъв турнир и аз ги следя по интернет. Иначе правя и упражнения. По принцип мозъкът на шахматистите работи по-добре следобед и за това избягвам да тренирам сутрин, освен когато наближава турнир и правя двуразови тренировки. За това сутрин отделям време за битовите работи. Иначе играя шах не повече от 4-5 часа на ден и то не всеки ден, защото животът на шахматиста е свързан с пътувания и други неща, които пречат да се изгради един постоянен режим.
- Програмата ти в България винаги е доста натоварена. Как успяваш да намериш време за тренировка или за среща с приятели?
- Действително имам доста ангажименти и откакто се прибрах в четвъртък вечерта, едва в неделя успях да си почина малко и да погледам шах в интернет. Проследих една партия на Вишванатан Ананд на демонстративния турнир в Баку (Азербайджан). Колкото до срещите с приятели – понякога ми остава свободно време, но рядко.
- Пречи ли ти известността или по-скоро ти помага в живота?
- Не бих казал, че ми пречи, защото когато постигнах големите си успехи, бях на близо 30 г., здраво стъпил на земята и достатъчно зрял, за да приема нещата спокойно и да не се променя или главозамая. Иначе си има предимства. Не мога да кажа конкретна случка, но навсякъде хората са внимателни към мен, по-отзивчиви, обслужват ме с предимство. Доста често ме разпознават по улицата, поздравяват ме.
- Мислил ли си един ден да се върнеш в България и тук да устроиш живота си?
- Разбира се, имам някои идеи, но в момента нещата при мен се развиват толкова бързо, че нямам време да мисля много за бъдещето и да отделям енергия за такива неща. Турнирите, в които играя, са сериозни и трябва да си концентриран в това, което правиш, не можеш да се разсейваш, ако искаш да си добър. Наскоро например спечелих мача на претендентите срещу Гата Камски, а трябва още от сега да мисля за спора за световната титла срещу Вишванатан Ананд, който се предполага, че ще е през април 2010 г. Сега това е моят приоритет.
- Кой е фаворит за започващия днес „М-Тел Мастърс”?
- По принцип аз съм фаворит (смее се), обаче има едно голямо “но”. Магнус Карлсен е много опасен, защото е млад, амбициозен, в подем. Иванчук пък винаги е бил пълен с изненади, а и двата пъти, в които е играл в България, показа фантастичен резултат. Така че - ще видим.
От няколко дни насам множество политически активни българи с регистрация във Facebook се присъединяват към каузата “Спрете промените в изборното законодателство, които ще осигурят служебна победа на БСП+ДПС”.
Основните позиции, които застъпва тази кауза, са следните:
Да спрем подигравката на политиците в парламента с демокрацията
1. Политиците в парламента си сменят партиите, групите и възгледите си като тоалетна хартия
2. Кумулативните 8% бариера и псевдо-мажоритарни водачи на листи ще гарантират служебна победа, ако всички не кажем НЕ на полит-проституцията
3. Подобно на закона за конфликт на интереси - ще печелят време с ненужни спорове, вместо да спасяват страната от кризата
До момента - вечерта на 17 април 2009 - са се присъединили 780 души.
На 2 април 2009 г. беше публикувано обширно интервю на Кирил Георгиев, взето вероятно скоро след сеанса на едновременна игра срещу 360 противници на 21 февруари 2009 г. в София.
В интервюто гм К. Георгиев признава, че бившият световен шампион А. Карпов е имал силен поглед и затова нашият гросмайстор в срещите си с него се стараел да гледа само във фигурите на дъската, но не и в своя противник. Според К. Георгиев Карпов обаче все пак е по-общителен от Каспаров, който е прекалено надменен и по-малко общува с останалите шахматисти.
Веско не е като Карпов и Каспаров. Той е много земен човек.
Други важни моменти от интервюто:
Аз се опитах да пробия сам. Но това е невъзможно. Стигнах до девето място в света и веднага ме изшиткаха оттам.
Конкуренцията стана страшна и 90 на сто от шахматистите се борят за оцеляване. Затова гледам да възпирам децата си от моя спорт.
Сега съм отборен шампион на четири страни - България, Хърватска, Черна гора и Австрия. Първенствата на тези държави са по различно време и мога да участвам в тях. От “Локо” - София ми дават безплатни билети за влак и това ми помага много.
Нашата федерация ми даваше 300-500 лева. Македонците цакаха с по-добри финанси. Предложиха ми в пъти повече. Светкавично ми извадиха македонски паспорт. Играх им на първа дъска и ги изведох до девето място на олимпиадата в Блед.
През 1992 г. след разговор със Силвио Данаилов гм Кирил Георгиев отказва да сключи договор с него : “Силвио ми поиска много пари. Аз се отказах и въобще не стигнахме до процентите, които удържа на своите шахматисти от всеки награден фонд.”
Ето пълният текст на интервюто:
Гросмайстор Кирил Георгиев: Силвио Данаилов ми има зъб, че му отказах да ми е мениджър!
02 април 2009, 19:09
Юри Стефанов
Не аз, а Владо Петков се напи и заспа на европейското първенство в Пловдив, твърди рекордьорът на Гинес.
Гросмайстор Кирил Георгиев ни даде интервю след шахматния си рекорд на Гинес. В него разказва как бие Каспаров и Карпов на блиц. Така стряска лобито на световните шампиони, че спират да го канят на международни турнири. Менажерът на Веселин Топалов пък му има зъб, понеже отказва да му пълни гушата. Пускат слух, че Кирчо се напива и заспива върху дъската на европейското първенство в Пловдив. А се оказва, че не е той, а съотборникът му Владо Петков. Ето матиращия му разказ.
Ванга не ми гледа
Аз съм от Петрич. Познавам Ванга. Един два-пъти говорих с нея, но тя не ми предрече нищо. И аз не я попитах за съдбата си.
Само баба е ходила да й гледа. Като ученик татко закъсал с крака и влязъл на лечение. Ванга й казала: “Спокойно, в болницата ще се оправи”. И познала.
Ние сме шахматна фамилия
Шах се научих да играя на осем. На десет взех да бия баща ми, който беше кандидат-майстор и състезател на “Академик” - София. Преподаваше руски и имаше голяма шахматна библиотека. Покрай нея научих този език. Сестрите ми също са шахматистки. Едната още участва в състезания. Съпруга ми Емилия Георгиева е майстор на спорта и дипломиран треньор по шахмат от НСА. Играе за “Локомотив” - София. Децата не са професионалисти.
Преди година дъщеря ми стана втора на девойки по ускорен шах и каза, е това й е последният турнир. Синът ми е на 16. Има първи разряд, но обича да играе шах като любител. Конкуренцията стана страшна и 90 на сто от шахматистите се борят за оцеляване. Затова гледам да възпирам децата си от моя спорт.
Аз съм професионалист от 14-годишен!
Тогава напуснах Петрич и отидох да играя в Перник. Там учех в икономическия техникум. Завърших като частен ученик. После като мен постъпиха Антоанета Стефанова и сестрите Полгар.
Не се записах да следвам. Разчитам само на шаха и на доходите от него. Жена ми и децата не работят. Сам храня цялото семейство.
Не вярвам, че гросмайсторът трябва да завърши 2-3 университета. На руснаците сто на сто им даваха дипломите. Съмнява ме Карпов да е ходил на лекции в ленинградския икономически факултет.
Матирах Гари Каспаров
Имам победи над Карпов и Каспаров. Гари го бих през 1988 г. в Канада. Тогава беше световен шампион и остана много изненадан.
Елиминирах го с 3:1 на четвъртфинал на световно първенство по блиц. Мачът ни беше от четири партии. Първата той имаше дама повече, но аз му направих пат! Той изпадна в шок.
Втората игра разстроен и го победих. В третата го изпуснах и завършихме реми. А в четвъртата го матирах!
Каспаров и Карпов са зверове зад дъската
Гари се хвана за главата. И взе да гледа в тавана. Не вярваше, че го елиминирах, и не ставаше от масата.
Световните телевизии го показаха как зяпа нагоре с увиснала челюст.
Същата година бих и Карпов на един турнир по блиц. Аз станах първи, а той - втори. На дъската двамата са като зверове. Усещаш огромната им енергия. Правят всичко, за да те победят.
Каспаров финтира, че ще ме удари в корема
Той се ръкува с едно каратистко движение. Но в последния момент не те цели в стомаха, а си подава рязко ръката. Двамата те хипнотизират с поглед. Карпов има особени очи, които гледат остро и втренчено.
Много хора се страхуват от неговия поглед. Аз се стараех да не го гледам и се концентрирах върху дъската. Двамата нарочно тракат с фигурите и удрят силно часовника.
След партия Карпов гледа да ти докаже, че е имал преимущество през цялото време и си го бил случайно. А Каспаров е надменен. На турнирите разговаряше с много малко хора. Карпов е по-общителен.
Уплаших ги и спряха да ме канят по турнири
След победите ми над Карпов и Каспаров спряха да ме канят на бързи турнири. Смятам, че е имало някаква намеса, за да не им объркам сметките. Следващата година трябваше да има световно първенство по блиц. Пак в Канада. Но то не се състоя.
Съветската федерация реши да не се развива бързият шах…
Каспаров и Карпов разписвали списъците с участниците
През 1993 г. бях в топ десет на света. Но спряха да ме канят и на класически шах. Цяла година нямах никакви покани.
Не знам дали това ми дойде от руското лоби в шаха. Но тогава, за да играеш, трябваше да си в добри отношения със световните шампиони. Аз не съм се карал с Карпов и Каспаров. Ама като ги биех, как да съм в добри отношения с тях? Тогава Каспаров беше световен шампион. После за известно време стана Карпов. Организаторите на най-големите турнири са изпращали списъците с участници на Каспаров и Карпов. И двамата ги одобрявали. Мен са ме задрасквали.
Това обаче е неофициална информация.
Силвио ми поиска много пари, за да ми стане менажер
Много са важни и менажерите. Аз тогава нямах менажер. И сега нямам менажер, треньор и лоби. А Веско дръпна покрай Силвио Данаилов. Двамата започнаха да ходят в Испания от 1990 г.
Силвио още прохождаше в менажерството. Имах разговор с него през 1992-ра. Тогава играх осминафинал на световно първенство. Бях 9-и в световната ранглиста, а Топалов - 11-12-и.
Но Силвио ми поиска много пари. Аз се отказах и въобще не стигнахме до процентите, които удържа на своите шахматисти от всеки награден фонд.
Можех да постигна успехите на Топалов!
С Веско балансът ни е равен: Две победи за мене, две за него и три ремита. В момента той и Ананад играят най-силно.
Но аз никога не съм се притеснявал от него. Нито се страхувам от него, нито го подценявам. Двамата не сме имали проблеми.
Веско не е като Карпов и Каспаров. Той е много земен човек.
Чепаринов е секундант на Топалов
И той е шахматист на Силвио Данаилов. И той му снася. Стигна ЕЛО 2715, но не можа да го задържи. Дано да успее.
От Чепаринов нямам загуба. Водя му с три-четири победи. За мен щеше да е много по-лесно да пробия, ако имах такъв екип.
И нашата шахматна федерация трябваше повече да ми помага. За съжаление аз нямах такава подкрепа от нея.
Заради нашето безпаричие отидох да играя за Македония
Тогава тук шахматната ситуация бе плачевна. Сега по клубовете е същото. Нашата федерация ми даваше 300-500 лева. Македонците цакаха с по-добри финанси. Предложиха ми в пъти повече. Светкавично ми извадиха македонски паспорт. Играх им на първа дъска и ги изведох до девето място на олимпиадата в Блед.
Васил Божков ме върна в България
Той беше президент на федерацията. И ми предложи добри условия. Направи ме играещ треньор на националния отбор.
Божков даваше много пари. Той помогна и на Антоанета Стефанова да стане световна шампионка, Обаче след това го махнаха.
Смениха Божков само и само за да командват те. Загубиха як спонсор, но спечелиха властта. Това беше лош сигнал към хората, които спонсорираха шаха. Авторите на рокадата искаха да покажат, че щом махнаха Васил Божков, могат да отстранят всеки, когото си поискат.
Аз много загубих от смяната. Предложиха ми да вляза в новия управителен съвет на федерацията. Но аз отказах от солидарност с Божков. Новото ръководство не ме уволни като играещ треньор на националния отбор. Просто изчака да ми изтече мандата и ме смени с гросмайстор Петър Великов.
Не се напих на европейското в Пловдив!
Участвах на европейското първенство в Пловдив. Пуснаха слух, че съм се напил и заспал по време на партия. Но това направи друг съотборник. Става дума за гросмайстор Владо Петков.
На европейското загуби 1-2 партии и се напи от мъка преди следващата. Заспа на дъската.
Камерите го дадоха отдалеч как дреме по време на игра. После го събудиха и продължи. Но вестниците написаха, че известен наш гросмайстор се напил по време на партия.
Хората помислиха че съм аз. Но аз никога не пия преди партия! Тогава напуснах европейското поради заболяване.
Мога да се върна в трийсетицата на света
Сега съм отборен шампион на четири страни - България, Хърватска, Черна гора и Австрия. Първенствата на тези държави са по различно време и мога да участвам в тях. От “Локо” - София ми дават безплатни билети за влак и това ми помага много.
Притежавах голям потенциал и здрава психика. Правя малко грешки. Биех световните шампиони. Имам положителен баланс с Широв и Морозевич. Крамник и Ананд ми водят само с една победа. Играх полуфинал на световно първенство по блиц.
Аз се опитах да пробия сам. Но това е невъзможно. Стигнах до девето място в света и веднага ме изшиткаха оттам. Световен шампион вече няма да стана. Нито ще вляза отново в челната десетка. Но спокойно мога да се върна в първата трийсетица на планетата.
Не ме канят и на “М-Тел мастърс”
Как да пробия по-нагоре, като не ме канят по турнири? Не участвам дори и на нашия “М-Тел мастерс”.
Вероятно се мотивират с моментния ми рейтинг. Но като българин организаторите могат да ми изпратят някоя уайлд карта. Може би се страхуват да не им объркам сметките. Силвио не ме долюбва, откато му отказах да ми стане менажер. Той е малко злопаметен.
Юри СТЕФАНОВ
…………………………
Кирчо за рекорда на Гинес: На сеанса ми свиха коня!
Едни му крадели фигури, други си евакуирали офицера, за да не им го вземе, трети си слагали нови пешки
Гросмайсторът поставя своя рекорд на Гинес драматично. Сеансът на Остап Бендер ряпа да яде пред неговия.
В края на ноември президентът на шахклуб “Левски” ми предложи да направя рекорд на Гинес. Аз се колебаех. Не вярвах, че ще се справя с такова натоварване. Съмняваше ме дали ще издържа цяло денонощие и ще мога да навъртя десетки километри между масите.
Дотогава не бях давал сеанс на повече от 40 човека. И пак ми се видяха много! Но после се амбицирах и приех.
Лекарят на националния отбор по футбол д-р Михаил Илиев ме прегледа и ми направи специална програма, по която да се готвя. Карах неподвижно колело и правех дълги разходки в гората.
Предишният рекорд на Гинес беше на 321 дъски на англичанина Ендрю Мартин. Аз играх на 360. Трябваше да победя в 80 процента от партиите, за да ми признаят рекорда.
Интересът беше огромен. Дойдоха екипи от Би Би Си и руската телевизия. Бяха и безброй наши медии. Хората се блъскаха, за да участват. Имало е караници и сбивания кой да влезе да играе.
Беше ми трудно, защото допуснахме кандидат-майстори и първоразрядници. Наредиха масите като лабиринт, за да ходя по-малко. Добре, че помещенитето в “Интер-експо център” беше 1800 квадрата и събра всички маси. Но пак трамбовах по 400 метра, за да направя един ход.
В сеанса нямаше часовници. Но противниците трябваше да играят, преди да се върна при тях. Ако пропуснеха две мои обиколки, ги дисквалифицираха.
Започнаха да правят шашми
Изтупан господин ми сви коня като Остап Бендер. Едни хлапета пък си добавяха пешки. А една жена си сложи офицера на друго поле, за да не й го взема. Аз ги хванах по бланките и веднага ми присъдиха служебни победи срещу тях.
След десетина часа игра натрупах доста победи и започнах да предлагам ремита. Поставих рекорда предсрочно. За 14 часа и нещо. Навъртях 21 километра между масите. Направих 180 победи, 74 ремита и 6 загуби. Биха ме две деца. Аз не им бутнах аванта, но подозирам, че бащите на хлапетата им подсказваха.
Доколкото знам, на сеанса е имало двама тайни представители на Гинес. Може би шпионите им дори са участвали в сеанса.
Не е вярно, че за всеки рекорд на Гинес се дават по 100 000 евро. Няма фиксирана сума. Не всяко постижение се заплаща.
—————————————————————————-
В края на всяка година управителният съвет на Гинес се събира и решава кой рекорд да премира и с колко.
Обикновено сумата е около 10 000 евро. Очаквам всеки момент да ми признаят официално рекорда. Гинес дава отговор в шестседмичен срок.
http://www.sport-express.ru/art.shtml?174793
в.”Спорт-Експрес“, 28.02.2009
Мачът на претендентите
Веселин Топалов: “Мачът с Ананд ще бъде нещо съвсем различно”
Юрий Василиев
София
Седмата партия се развиваше също толкова драматично, колкото и целия мач. След като Топалов на първия ход придвижи напред пешката пред царя си, Камски отново приложи Френска защита (за втори път в живота си), и след донякъде рискованата игра на белите черните успяха да спечелят първо една пешка, а след това разпален от битката българинът си даде и втора пешка и се оказа на ръба на загубата.
След 25-тия ход, с който бялата дама застана на d6, до решаващо преимущество за черните водеше та решаваща предимство на черните водише спокойното отстъпление с офицера 25 … Оc8! (същата работа вършеше и 25 … Цf7, но да се решиш на такъв ход в решаваща партия не е лесно). А Камски в остър недостиг на време изигра по-слабото 25 … Оa4, изпускайки победата и оставяйки си само шансове за реми. Но и то би му дало шансове да продължи борбата в следващата, 8-ма партия.
Но за момента все още се играеше 7-мата партия, и Топалов, в желанието си да играе по-активно в острия цайтнот на Камски, направи една след друга две груби грушки, така че след блестящия отговор на черните 28 … Оc2! той за втори път се оказа на ръба на пропастта. След 29. Дd7? партията на белите полетя надолу : 29 … a2 30.d6 b5 31.Дb7.
В това положение черните печелеха с хода 31 … b4!
Но дори и правейки неудачния ход 31 … Тeb8 и недоглеждайки отговора на белите 32 Дc7, Камски все още можеше, вместо погрешния ход, игран в партията, и който го доведе до поражение, да направи друг ход, който му даваше огромно предимство: 32 … Оd3!
Вярно е, че за целта черните трябваше да се решат на жертва на дама. Но тъй като последните си ходове американският гросмайстор правеше в страшен цайтнот (именно това беше решаващата причина за поражението му!), то вместо печеливши ходове той в крайна сметка направи губещи. И загуби както партията, така и целия мач.
- Най-интересното е, че всичко това аз го виждах - разказваше ми Камски след това. – Също както виждах и 25 … Цf7 и 25 … Оc8, но не знам какво ми стана. Главата ми изведнъж изключи и аз не можах да направя хода, който водеше до победа. И когато вече в загубена позиция аз не се предавах, аз просто седях и мислех : защо аз виждах 25 … Цf7, но не играх 25 … Цf7? Защо виждах 31 … b4, но не го играх? Защо, вече след 31 … Тb8 32. Дc7 , виждах 32 … Оd3, но не го играх? Седях и мислех защо става така.
- И до какъв извод стигнахте?
- Сигурно не ми е било писано…. Но все пак аз съм доволен. Заради проблеми в личния си живот, аз успях да отделя за подготовка за този мач около месец. Считам, че за месец да се подготвиш за съперник като Топалов и да играеш с него почти равностойно, не е зле.
За своето бъдеще Камски се изказа по следния начин:
- Тази година станах на 35 …
- … Значи сте „в разцвета на силите”?
- Нормално. Този разцвет ще продължи още година-две, и след това ще дойде залеза (смее се). Е, какво пък. Ананд спечели титлата на колко години? Точно така: той сега е на 41 г. Турнира в Мексико той го спечели на 39. А Борис Гелфанд тогава на 39 години стана там втори. Така че все още имам време.
- Имате време да се борите за титлата?
- Не, аз не поставям въпроса така. Просто искам да покажа на какво съм способен.
- Сега вече доближавате ли се до нивото, на което бяхте към момента, в който преди време се отказахте от състезателна дейност?
- Само малко. Всъщност аз все още съм далеч от това равнище, на което играех тогава.
Мениджърът и треньор на Kамски, израелският гросмайстор Емил Сутовски, който е присъстваше на разговора, добави:
- Ние и сега не отстъпвахме на Топалов, а ако Гата просто се върне на това ниво, което той показавше дори и през 2007 на Световната купа в Ханти-Мансийск, то аз съм сигурен, че ще се справи с всякакви задачи. Що се отнася до победата на Топалов, то тя е напълно заслужена. Мисля, че Каиса отдава дължимото на своите верни рицари. Все пак Топалов в много по-голяма степен е отдаден на шахмата.
Моето интервю с победителя от мача се състоя непосредствено след церемонията по награждаването. И първото нещо, което направих, бе да поздравя българския гросмайстор с успеха. Като благодари, Веселин Топалов заяви:
- Аз съм много недоволен от качеството на своята игра …
- В седмата партия, Вие сте бяхте на ръба на поражението. Ако Камски беше играл 31 … b4, сега нямаше да ми давате интервю, а щяхте да играете 8-та партия, в която Вие щяхте да сте с черните фигури …
- Да, в седмата партия всичко можеше да свърши печално за мен. Аз играх прекалено хазартно и межеше да бъда сурово наказан. Така се случи, че в тази партия аз всичко правех обратно на онова, което бях намислил. Дори в дебюта не тръгнах по варианта, който бяхме подготвили, а след това смятах да играя спокойно с малко преимущество за мене, а в крайна сметка се получи безумна позиция.
След това, когато се стигна до позиция с разноцветни офицери, ми се струваше, че позицията е неясна. Виждах, че мога да направя реми, но ми се искаше да спечеля, и избрах рискован път. Разбира се, 28. Тec1 e лош ход, там имаше друга възможност: 28. Дf5, след което белите имат преимущество. Но пък 28. Т:a3 веднага водеше до реми. Обективно погледнато, аз взех неправилно решение, като отидох на риск. Но ако Камски не беше в толкова силен цайтнот, аз вероятно нямаше да играя така.
- Как оценявахте своя противник, преди да седнете с него зад дъската в София?
- Въпрек иче моят рейтинг е с почти сто единиципо.висок, това не можеше да ме заблуди. Беше напълно ясно, че ми предстои среща с много силен в мачовете боец. При това аз досега винаги на турнирите и на мачовете съм бил с екип от треньори, а Гата винаги е играл сам. И на мен ми беше ясно, че присъствието на трима силни гросмайстори в лагера на Камски, които през цялото времем му дават нови идеи, би трябвало да добави към неговата сила около 50 рейтингови точки. Гата малко или много, все пак знаеше кой ще ми помага на мен, но аз, честно казано, освен Сутовски не знаех кой друг е в неговия екип. Това даваше на противника известно предимство, ние очаквахме да ни изненадат с нещо.
Но в същото време на мен ми бяха известни и минусите, които присъстваха в играта на Камски до този мач. И аз знаех, че той няма да може да се избави от тях толкова бързо. И те се оказаха решаващи.
- Имате предвид неговите цайтноти?
- Да. Практически във всички партии Камски имаше проблеми с времето.
- Смятате, че той загуби само заради цейтнотите?
- Единствената слабост на Гата се оказа и решаваща. Защото аз не бих казал, че по дебютна подготовка той стоеше по-зле. В самата игра - също. Единственото ми предимство се изразяваше в това, че аз играех по-бързо.
- За Вас Френска защита в изпълнение на Камски беше ли голяма изненада?
- Да! Много голяма! И това е абсолютно невъзможно да се предвиди, тъй като нито един от неговите секунданти няма в репертоара си Френска защита.
- Именно поради това Вие вместо обичайното за Вас 3.Kc3 през цяблото време играхте 3.Kd2. Опасявахте се да не налетите на дебютна мина?
- Да, ние не узнахме, какво е подготвил той на по-обичайния за мен, по-активен ход 3.Kc3. Но в такъв кратък мач е твърде опасно да проявяваш излишно любопитство.
- А в Защита Грюнфелд Гата изглежда Ви е озадачил толкова много, че се наложи да преминете към първи ход 1. е4?
- Да, Защита Грюнфелд Камски играе постоянно и е добре подготвен в нея. Когато се подготвях за мача, бях наясно, че ще трябва да готвя и 1.e4.
- Как и къде протичаше Вашата подготовка за мача?
- Известен проблем беше това, че твърде много идеи аз изразходвах в турнирите, в които играх – и в Билбао, и на световната шахматна олимпиада, и в Китай. Подготовката започнах през август, но след това много играх. Това също може да се разглежда като подготовка, но проблемът е, че в тези турнири, макар и да се стараех да не се разкривам напълно, то и съвсем всичко да скрия не можех. Иначе нямаше да мога да спечеля тези много престижни състезания.
- Два турнира от 21-ва категория, където Вие показахте блестяща игра и побеждавахте, ви изведоха на върха на Вашата спортна форма малко ненавреме, все пак след това можеше да настъпи и спад?
- Да, годината приключи на мажорна нота, бях в прекрасна форма, мачът беше планиран за ноември, а след това беше преместен за февруари следващата година, и се оказа, че да запазя формата, в която бях в края на 2008 г., не е толкова лесно .
- Вашият екип е: Иван Чепаринов, Пако Вайехо, Едвин Л‘Ами. Вие отдавна ли работите с тях?
- С Иван - отдавна, Пако вече беше с мене в Елиста, A Л‘Ами сравнително отскоро работи с нас.
- Това ли е Вашият постоянен екип?
- Не бих казал, че е постоянен. Когато имаме някаква важна цел, ние се събираме, това е логично. Ето и сега Гата, ако той беше спечелил този мач, вероятно щеше да пожелае неговия екип за му помага и в следващия.
- След този мач текущият Ви рейтинг ще надхвърли 2812 – толкова, койлкото имаше и 13-тият световен шампион Гари Каспаров, когато прастана да се състезава. За Вас това означава ли нещо?
- Инфлацията на рейтингите си върви непрекъснато, и обективно рейтингът наФишер - 2780 – по негово време е бил нещо много по-високо, отколкото са моите 2812 днес. Рейтингът на Карпов, когато той печелеше всички турнири, беше, струва ми се, някъде около 2700, но това е много по-вече от мнозина от днешните шахматисти от първата десятка в света. … Всички тези рейтинги са за статистиците. Те не винаги обективно отразяват силата на играта. Не отричам, че рейтингът е показател за добра игра, но да се сравняват днешните рейтинги с тези на играчи, които вече не се състезават, е съвсем некоректно.
- Следяхте ли турнира в Линарес?
- Да, разбира се. Той е един от най-интересните турнири, за които имам спомен. Странно е, че този път е без мое участие.
- Не Ви ли изненадва неудачното представяне на Ананд?
- За негов неуспех е рано да се говори, все пак предстои втората половина от турнира.
- Резултатът от Вашите срещи с Ананд досега в чия полза е?
- На ускорен шах той ме е побеждавал винаги и постоянно, а на бавен шах резултатът е приблизително равен. При всички положения грешките, които аз направих в 7-мата партия, той щеше да ги използва. И един мач с него ще бъде нещо съвсем различно. Това е най-силния противник от всички.
- Кога ще започнете подготовка за новия мач?
- Първо трябва да узнаем кога ще се състои той. Всички говореха за нашия мач с Камски, но той постоянно се отлагаше. И беше близо до провал. Така че засега не мога да отговоря на Вашия въпрос.
- Надявате ли се да победите Ананд?
- Мога отново да кажа: това ще бъде съвсем друг мач в сравнение с този, който видяхте в София. Такива лесни точки, каквито получих тук, там няма да има.
- Какви са Вашите непосредствени планове?
- Сега за около 5 дни ще отида в Испания, после ще се върна в София да давам сеанс на едновременна игра, посветен на 130-тодишнината от освобождението на България от турско иго. Със сигурност ще играя в Ница, на турнира “Мелоди Амбър“, а след това на турнира в София през май, след това през август на турнир в Турция. Говоря само за тези турнири, за участието си в които вече съм подписал договор.
- И накрая, Веселин, един неочакван въпрос. По време на игра постоянно Ви виждаме с чаша с вода. Много ли изпивате за една партия?
- Приблизително литър.
- Това лекар ли Ви го предписа?
- Не, просто навик.
“Говореше се, че той ще пристигне в България на 12 февруари”, обяснява пресаташето на Топалов Живко Гинчев. От този факт информационната агенция с почти шахматното название “Блиц” стига до извода, че “Гата Камски е поставил в шах Топалов още преди мачът да е започнал“. В. Новинар в заглавие също отбелязва липсата на единия играч :
“Камски изчезна, Веско тренира със суперкомпютър”.
От публикацията става ясно, че тревогата от отсъствието на Камски има и финансово обяснение: организаторите са длъжни от 12 февруари да ангажират “апартамент и 4 единични стаи в хотел „Хилтън”, за което ще плащаме по над 500 евро на ден”. Председателят на БФШ
добави, че в оставащите дни до началото на мача Топалов ще се готви с помощта на “супермощен компютър, внос от чужбина, какъвто не е имало досега в България”.
Като че ли за да подчертае допълнително високотехнологичната и изпълнена със свръх-бдителност атмосфера, в която изглежда ще протече мачът, едновременно с него почти на същото място - в НДК - и почти по същото време ще се проведе и 16-тата Международна специализирана изложба и семинар за охрана, сигурност, безопасност - SECURITY 2009, с участието на над 60 български и чужди фирми - производители и дистрибутори на съответното оборудване (”най-новите решения и разработки в областта на охраната, контрол на достъпа, алармени системи, видеонаблюдение, мониторинг центрове, сигурност на информацията”). Изложението ще се проведе на първите два етажа на НДК, а мачът Топалов-Камски - в Зала 6.
За разлика от Топалов и Камски, българската шахматна кралица Антоанета Стефанова не изпитва големи тревоги за личната си безопасност - в интервю за Радио Гонг тя споделя преживяванията си от своето участие в завършилия наскоро традиционен турнир в Гибралтар: “…това място е населено с човекоподобни маймуни, който се разхождат съвсем свободно. Винаги има неочаквани срещи с тях, дори и около хотела. Човекоподобните маймуни са доста дружелюбни и срещите с тях са винаги приятни. Била съм на доста места по света, но може би наистина в Гибралтар имаш най-свободно общуване с представители на животинския вид”, разказа Стефанова. Все пак обаче и тя не е съвсем чужда на охранителната тематика: “Короната ми от 5 юни 2004 година стои във банков сейф в България”, признава спечелилатата световна шампионска титла при жените през 2004 г. И за да потвърди подозренията, че приносът й към финансовата система в бъдеще няма да се изчерпва само с ползване на банков сейф, кралицата добавя: “Завършвам магистратурата си по финанси”.
Обширна статия за Капабланка (живял 1888-1942, световен шампион от 1921 до 1927 г.) е публикувал на 28 януари 2009 г. във в. СЕГА ветеранът на шахматната журналистика у нас Живко Кайкамджозов (който е автор и на книга със заглавие “Гениите и мизерията в шахмата”, наскоро издадена и на английски в САЩ).
За разлика от мнозина съвременни елитни шахматисти, Хосе Раул Капабланка, който се издържал като
дипломат в посолствата на Куба във Вашингтон, Париж и Петербург (и по този начин едва ли е вкусил от “мизерията”), “не пушел и не пиел”, но затова пък не пропускал други удоволствия.
В статията се споменават по-често имена на жените в живота на великия шахматист (Кончита Веласкес, Глория Симони Бетанкур, чаровна продавачка от московския магазин “Моселпром”, Валентина Токарска, Олга Чегодаева), отколкото негови именити противници на шахматната дъска (световните шампиони Емануел Ласкер, Александър Алехин, и претендентът за тази титла Паул Керес). Както личи от по-голямата част на имената на любимите му жени, въпреки “западния” си произход, Капабланка е ценял най-доброто и от Изтока.
А относно специализирана шахматна подготовка на шампиона в спомените на последната от споменатите дами се твърди, че Капабланка “никога не се готвел за партиите си преди среща с поредните съперници и дори не се интересувал кой е противникът му в поредния кръг на турнира. Тази самоувереност той нарушавал, само когато му предстоели срещи с най-силните гросмайстори. Тогава се подготвял, разглеждайки партиите им, но блинд, без да ползва шахматен комплект.”
Шахматни фигури с правилата за преместването им
Както се вижда на снимката, за сметка на известно разширяване и повдигане на основата на традиционните шахматни фигури към тях е добавено и визуално обозначение в каква по колко квадратчета и в каква посока могат да бъдат преместени.
Този, на който му е хрумнала тази неочаквана за повечето шахматисти идея, дори я е осъществил в комерсиални мащаби.
Дали това е най-лесният начин за научаване на правилата на играта обаче не е сигурно. (Ако не друго, то тук по обясними причини липсват по-сложните ходове : рокадо и пешечното взимане ан-пасан, които няма как да бъдат изобразени толкова лесно върху ограничено пространство.)
Но основната причина, поради която този “нов” метод ми се струва доста остарял, е възможността да се научиш да играеш шах и с помощта на компютър.
Да, компютърът също не е особено добър в обясненията - но поне автоматично ти връща обратно на предишното й място фигурата, с която си се опитал да направиш ход не по правилата (а това се случва доста често на всеки, който тепърва започва да се учи). Дори и по този елементарен начин - по метода на пробите и грешките, които биват моментално коригирани от компютъра - пак ще е по-лесно да се научи човек да играе шах.
